Мюслюманската вяра

*

Кевни воля (универсална)

Която налага да се изпълнява Неговото намерение. Не е задължително това, което се случва да подхожда на одобреното от Него. Тази воля може да се нарече желание. Както Всевишния казва: “И ако Аллах бе пожелал, те нямаше да воюат (по между си), но Аллах пправи каквото възнамерява” [2:253] “И ако Аллах бе пожелалда ви заблуди, дори аз да ви настоявам не ще имаше полза, защото Той е вашият Господар” [11:34]

Шер’и воля (законна)

Тя не налага неприменно изпълнение на възнамеряването. В такъв случай, това, което се възнамерява непременно трябва да отговаря на одобреното от Него. Както Той е заповядал: “Аллах иска да приеме покаянието ви” [4:27]

Ние вярваме, че тези две воли са част от Неговата мъдрост. Всичко което Той е решил (съобразно Неговата универсална воля) или това, което правят Неговите раби, за да Му служат (съобразно Неговата законна воля) е заради дадена мъдрост или съответствие с мъдростта, независимо дали сме узнали или не, или разумът ни не е в състояние да проумее: “Не е ли Аллах Премъдрият Съдник” [95:8] “А за хората убедени, кой е по-добър от Аллах да отсъди?” [5:50]

Ние вярваме, че Всевишния Аллах обича Своите преближени и те Го обичат:

“О, вярващи, който от вас се отрече от своята религия, [знайте, че] Аллах ще доведе хора, които обича и те ще Го обичат ­ смирени пред вярващите, могъщи пред неверниците, и които се борят по пътя на Аллах, и не се страхуват от хула на хулител. Това е благодатта на Аллах. Той я дарява комуто пожелае. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.” [5:54]

“И с колко пророци се сражаваха огромни множества, но те не изнемощяваха от онова, което ги сполетяваше по пътя на Аллах, и не проявяваха слабост, и не се огъваха, Аллах обича търпеливите.” [3:146] “И раздавайте по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта, и благодетелствайте! Аллах обича благодетелните.” [2:195]

Ние вярваме, че Всевишния Аллах е доволен от думите и делата, които е узаконил и не навижда онези от тях, които е забранил.

“Ако Го отричате, Аллах не се нуждае от вас. И не приема Той неверието у Своите раби. А да сте признателни, това приема Той за вас. Никой прегрешил не ще понесе греха на друг. После при вашия Господ е завръщането ви и Той ще ви извести какво сте вършили. Той знае съкровеното в сърцата.” [39:7]

Ние вярваме че Всевишния Аллах е доволен от тези, които вярват в Него и вършат праведни дела.

“Въздаянието им при техния Господ ще са Градините на Адн, сред които реки текат, там ще пребивават вечно и завинаги. Аллах ще е доволен от тях и те ще бъдат доволни от Него. Това е за всеки, който се страхува от своя Господ.” [98:8]

Ние вярваме, както поввелява Свещения Коран:

“Но пребъдва Ликът на твоя Господ, Владетеля на величието и почитта.” [55:27]

Вярваме също така, че Всемогъщия Аллах има ръце, но те не могат да се опреличат с нашшите, както повелява Свещения Коран:

“И не оцениха те Аллах с истинското Му величие. Земята ­ цялата ­ ще бъде в Неговата Длан в Деня на възкресението, а небесата ще са сгънати в Десницата Му. Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават!” [39:67]

Нпе вярваме, че Всевишния Аллах вижда всичко и че Той е притежател на качеството:

“И направи Ковчега пред Нашите Очи и с Нашето откровение, и не Ми говори за угнетителите! Те ще бъдат издавени.” [11:37]

Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари е казал: Светлината е Неговото покривало, ако Той го открие, сиянията Му ще изгорят всичко до което погледа Му достига. [Мюслим и Ибн Мадже]

Мюслюманите са единодушни, че Аллах вижда всичко, това се подкрепя и от хаадисите на пророка . За деджал (противник на исляма): той има едно око, а вашия Създател не е едноок. [Бухари и Мюслим]

Ние вярваме, че Всевишния Аллах; че вярващите ще видят своя Аллах в деня на Къямета (второто пришествие); че Аллах няма подобен, поради съвършенството на Неговите качества; че Аллах не е в неведение към онова, което въшат Неговите творения поради съвършенството на Неговата надзираателност и Неговата обхватност; че нимо в небесата и на земята не е в състояние да Го затрудни съвършенстово на Неговото знание и сила; че никояа не Го сполетява умора нли безсилие, поради съвършенството на Неговата сила.

“Не Го достигат погледите, ала Той достига погледите. Той е Всепроникващия, Сведущия.” [6:103]

“Едни лица в този Ден ще възсияят \ към своя Господ ще гледат” [75:22-23]

“Твореца на небесата и на земята. Създаде Той за вас съпруги от самите вас и от добитъка ­ чифтове. Така Той ви множи. Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.” [42:11]

“Повелята Му, когато желае нещо, е само да му каже: “Бъди!” И то става.” [36:82]

“Сътворихме Ние небесата и земята, и всичко между тях в шест дни, без да Ни засегне умора.” [50:38]

Ние вярваме във всичко, което Аллан е потвърдил за Самия Себе Си това, което неговия пратеник  е казал за него, за Неговите имена и Неговите качесва. Ние обаче отхвърляме следните две нодопустими твърдения: Оприличаването на Неговите качества т.е. да казваме нлн вярваме, че качествата на Всевишния Аллах са подобни на качествата на Неговите създания.

Съизмеряването на Неговите качествата на Всемогъщия Аллах имат една или друга форма и големина. Ние също така не приемаме всичко, което Всесилният Аллах и пратеника Мухаммед ﷺ са нипредупредили за неприемливи. Ние не казваме нищо за Него, за което Той и Неговия пратеник не са споменали.

Нпе вярваме, че следването на този път е едно неотменно задължение, защото това, което Аллах потвърждава или отрича за Себе си, нека е Пречист, е изказване направено от Него за Самия Него. Аллах несъмнено знае Себе Си най-добре, думите Му са най-верните и словата Му  най-добре. Хората не могат да Го обхванат със знания. Това, което Неговият пратеник потвръждава или отрича за Аллах е известие съобщено за Него, защото е най-знаещият от хората за Аллах, най-наставляващия, най-истинния и най-красноречивият. В думите на Всевишния Аллах и Неговия пратеник  за Неговите имена и качества, се съдържа съвършената истина, знание и яснота. За това нямаме извинение ако го отричаме се колебаем да го приемем.

Всичко, което споменахме за качествата на Всевишния Аллах накратко или подробно, кото утвъждение или неприемане се основава върху Книгата на нашия Създател и сюннета (наставленията) на нашия Пейгамбер както и върху практиката на предишните поколения от Ислямската общност и напътстващите учени след тях.

Ние считаме, че е задължително да  се възприемат текстовете на Свещения Коран и Хадисите на Мухаммед ﷺ отностно качествата на Аллах и тяхната видима стойност и да се тълкуват по подобаващия за Всевишния Аллах начин. Ние отричаме практиката на тези, които изопачават знанията на тези текстове и ги интерпретират не както е имал предвид Аллах и Неговия пратеник. Ние отхвърляме практиката на тези, които ги лишават от значенията повелени от Създателя и Неговия пратеник. И най-вече отричаме подхода на тези, които се опитват да оприличават качествата на Аллах с тези на Неговите създания или ги съизмерват под една или друга форма и големина.

Ние знаем със сигурност, че това  което съдържа Книгата на Всевишния Аллах и сюннета на  Неговия пророк  е истина без противоречия.

Всевишния Аллах заповядва:

“Нима не размишляват над Корана? И ако бе от друг, а не от Аллах, щяха да открият в него много противоречия.” [4:82]

Противоречието в известията налагат да се оборват а това е невъзможно в известието на Всевишния Аллах и Неговия пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Злонамерен е този, който твърди, че в Свещения Коран на Всевиждащия Аллах, в сюннета на пратеника Мухаммед ﷺ или между тях има противоречие. Такъв трябва да се разкае и да се изтръгне от объркването на сърцето си. Този, които  си въобразява, че в Свещения Коран или в сюннета на пратеника  или между тях има противоречие, е такъв поради оскъдното си знание, непълното си разбиранеили недостатъчното си размишление. Затова той трябва даа търси знанието и да размисли, за да му се разкрие истината. Ако не успее, нека се довери на познаещите и да престане да си въобразява и нека каже, както са казали утвърдените в знанието:

“Той е, Който низпосла на теб Книгата. В нея има понятни знамения, те са основата на Книгата, и други неясни. А онези, в чиито сърца има изкривяване, следват неясното в нея, стремейки се към смут и стремейки се към тълкуването му. Ала никой освен Аллах не знае тълкуването му. И утвърдените в знанието казват: “Повярвахме в нея. Всичко е от нашия Господ.” Но само разумните се поучават” [3:7].

И нека знае, че в Свещения Коран, сюннета на пророка Мухаммед ﷺ и между тях няма противоречие или различия.

Ние вярваме, че съществуват меляикета (ангели) на Аллах и че те са удостоени раби:

„Не Го изпреварват със слово и по Неговата повеля действат”. [21:27]

Всевишния Аллах ги сътвори и те напълно Му се подчиняват, служат и не се изморяват.

„Негови са всички на небесата и на земята. А онези, които са при Него, не се големеят да Му служат и не се изморяват * Прославят Го нощем и денем, и не престават.” [21:19-20]

Аллах ги е скрил от нас, ние неможем да ги видим. И може ги показва на някои Свои раби. Пратеника Мухаммед ﷺ е видял как изглежда ангела  Джебраил:

Меляикето Джебраил се яви пред Мерйем във вид на човек. Той говори с нея и тя с него. Той (ангела) дошъл при Мухаммед ﷺ и неговите сподвижници, нека Аллах да е доволен от тях, във вид на човек. По него не се забелязвали никакви следи от пътуване, дрехите му били снежнобели, а  косата му смолиста черна.

Седнал срещу пророка Мухаммед ﷺ с колене срещу неговите и длани върху бедрата му. Двамата разговаряли а след разговора след него, Пророкът, Аллах да го благослови с мир да го дари, казал на сподвижницте си, че това е бил ангел Джбраил [Бухари и Мюслим]

Задачата на ангелите

Ние вярваме, че меляикетата имат определени функции, с които са натоварени. Най-големият от меляикетата Джебраил има задача  да предава откровението от Всезнаещия Аллах на Неговите пратеници и пророци. Меляикето Миканл отговаря за природните явления, дъжда и разстенията. Меляикето Исрафил ще оповести края на света (второто пришествие). Сред тях е и меляикето на смъртта Азраил, който прибира душите на умиращте. Ангела Малик отговаря за ада, а Ридван за рая.

Има още много други меляикета натоварени с най-различни задачи, има и такива, които пазят хората други записват делата им. За всеки човек има две меляикета: „Които стоят от ляво и от дясно на човека и записват деянията им“.

Други меляикета разпитват човек когато бъде погребан, две меляикета идват при него и го питат за Създателя му, религията и пророка му.

„Аллах укрепва вярващите с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния. И оставя Аллах угнетителите в заблуда. Аллах прави, каквото пожелае”. [14:27]

Някои меляикета се грижат за обитателите на рая

Пейгамбера Мухаммед ﷺ ни е съобщил, че всеки ден безброй меляикета слизат към близките небеса, където правят молитви, намаз и постоянно споменават Всемогъщия Аллах.

Ние вярваме в съществуването на рая и ада. Всевишния Аллах е подготвил рая за тези, които изппълняват Неговите заповеди. Там за тях има благодат каквото човешкото око не е виждало, ухо не е чувало и сърце не е пожелавало:

„Никой не знае каква радост за окото е скрита за тях ­ въздаяние за онова, което са вършили.” [32:17]

Аллах е подготвил ада като дом на мъчението за неверниците и злосторниците. Мъките и ужасите там са неописуеми:

И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник! Ние приготвихме за угнетителите Огъня, загражденията на който ги обкръжават. И ако викнат за помощ, ще им се помогне с вода като разтопен метал, която изпича лицата. Колко гнусно е такова питие и колко лошо място е там за отсядане!” [18:29]

„[чрез] Пратеник, който ви чете знаменията на Аллах ­ разясняващи, за да изведе от тъмнините към светлината онези, които вярват и вършат праведни дела. Онези, които вярват в Аллах и вършат праведни дела, Той ще ги въведе в Градините, сред които реки текат. Там ще пребивават вечно. Аллах е приготвил за тях хубаво препитание.” [65:11]

Аллах прокле неверниците и приготви за тях Пламъци. * Там ще пребивават вечно и не ще намерят нито покровител, нито избавител. * В Деня, когато лицата им бъдат преобръщани в Огъня, ще рекат: “О, да се бяхме покорили на Аллах и да се бяхме покорили на Пратеника!” [33:64-66]

Ние вярваме, че в рая ще бъдат всички, за които е споменато в Свещения Коран или в Хадисите по име и описание. От обитателите на рая, чийто имена са споменати са: Ебу Бекир, Юмер, Осман, Али  и др. Удостоени с тази чест. А тези, които са били споменати  по описание са всичките вярвващи.

По същия начин свидетелствуваме, че наистина в ада ще бъдат всички споменати в Корана или Хадисите, по име  или описание. Измежду обитателите на ада, чийто имена са споменати са: Ебу Лехеб, Амр ибн Лохай ал-Хузан и мн. други. А тези, които са споменати по описание, са всички неверници, всички които търсят съдружници на Аллах и всички лицемери.

Ние вярваме в изпитанието в гроба, където на всеки мъртвец ще бъдат зададени въпроси за неговия Създател, религия и пророк: „Аллах утвърждава вярващите с твърда дума в земния живот и в отвъдния” [14:27]. Вярващия ще каже: Моят Създател е Аллах, Ислямът е моята религия и Мухаммед  е моят пророк.

Неверникът и лицемерът ще кажат: Не знам, чух хората да казват нещо и аз го казах. Ние вярваме в благодатта, която вярващите ще постигнат в гробовете си:

“на които ­ пречисти ­ ангелите прибират душите. Ще им кажат: “Мир вам!” Влезте в Рая заради онова, което сте вършили!” [16:32]

Ние вярваме в мъчението, което ще имат в гробовете си всички потисници безверни:

И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или казва: “Бе ми разкрито”, а нищо не му е било разкрито. И който казва: “Ще спусна и аз нещо подобно на онова, което Аллах низпосла.” И да би видял как угнетителите са във въртопа на смъртта, и ангелите протягат ръце: “Изведете душите си! Днес ще ви се въздаде мъчението на позора заради неправдата, която говорехте за Аллах и защото пред Неговите знамения се възгордявахте.” [6:93]

Хадисите за това са многобройни и добре известни. Мюслюманинът трябва да вярва във всичко, написано в Свещения Коран и Хадисите на пророка  за невидимите неща и не бива да им противоречи със земния си опит, защото делата на отвъдния свят са несъизмерими с делата на този свят. Разликата мужду тях е огромна.

Аллах е Помагащият

Ние вярваме, че Всевишния Аллах е низпослална пратениците Си, Книги, като неспоримо доказателство за човечеството и напъствие за вярващие, те осветляват пътя на хората, учи ги на мъдрост и ги предпазват от погрешни разсъждения  и действия.

Всевишният Аллах е изпратил Книга на всеки пратеник, като повелява в Свещения Коран:

„Изпратихме Нашите пратеници с ясните знаци и низпослахме заедно с тях Книгата и везната, за да постъпват хората справедливо. И създадохме желязото. В него има огромна сила и облаги за хората, и за да изпита Аллах кой дори в уединение помага на Него [в религията] и на Неговите пратеници. Аллах е всесилен, всемогъщ.” [57:25]

Тези Книги са следните:

Теврат (тората), която Всевишния Аллах низпосла на Муса – Алллах да е доволен от него. Това е най-голямата Книга иепратена на синовете на Бени Исраил.

„Ние низпослахме Тората с напътствие в нея и със светлина. Пророците, които се отдадоха, съдят юдеите според нея; също така равините и правниците ­ според онова от Писанието на Аллах, което им бе поверено да го пазят, и му бяха свидетели. И не се страхувайте от хората, а се страхувайте от Мен! И не продавайте Моите знамения на никаква цена! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал ­ тези са неверниците.” [5:44]

Инджил (Евангелето), което Всемогъщия Аллах низпосла на Иса (Аллах да го благослави привества), той е потвърждение и допълнение към Теврата.

„И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората, която бе преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите”. [5:46]

„[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено… И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете!” [3:50]

Зебур, Аллах го низпосла на пророка Давуд (Аллах да го благослави и приветства).

Свещеният Коран, които Всевишния Аллах низпосла на последния пророк за човечеството Мухаммед ﷺ. Коранът е низпослан, с истината потвърждаваща Писанието, което бе преди него. Всевишния Аллах е обещал да пази Свещения Коран от неразумността на безразсъдството от отклонението на изопачаващите.

„Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.” [15:9]

Защото Свещения Коран ще остане доказателство за цялото човечество до Съдния ден, никой няма сили да го погуби, лично Всевишния Аллах покровителствува над него.

Предишните свети книги са променени

Всяка от предишните Свети книги е била низпослана за определен период от време и с ниспосланието на следващата Свещена книга загубва валидността и влиянието си. Всичките Свети книги преди Свещения Коран са претърпели промени и не са запазили оргиналния си вид.

Съмо Всевишния казва:

И не оцениха [неверниците] Аллах с истинското му величие, когато рекоха: “Аллах не низпосла нищо на човек.” Кажи: “Кой тогава низпосла Писанието, което Муса донесе като светлина и напътствие за хората? Пишете го върху отрязъци, които показвате, но и много скривате. И бяхте научени на това, което не знаехте нито вие, нито бащите ви.” Кажи: “Аллах!” После остави ги в своята заблуда да се забавляват! [6:91]

“А група от тях ­ четейки ­ си кривят езиците, за да смятате, че това е от Писанието, а то не е от Писанието, и казват: “Това е от Аллах”, а то не е от Аллах, и изричат лъжа за Аллах, знаейки * Не се е случвало човек, дарен от Аллах с Писанието и мъдростта, и пророчеството, да каже на хората: “Бъдете на мен раби, а не на Аллах!”, а: “Бъдете господни съгласно Писанието, което сте преподавали и изучавали!” [3:78-79].

Съмо Всевишния казва:

О, хора на Писанието, Нашият Пратеник дойде при вас да ви поясни много от онова, което сте скривали от Писанието, и да ви извини за много. При вас дойде от Аллах светлина и ясно Писание. * Аллах насочва с него онези, които следват Неговото благоволение по пътищата на спасението, и ги извежда от тъмнините към светлината с Неговото позволение, и ги насочва по правия път. [5:15-16]

Ние вярваме в съдбата с доброто и лошото в нея т.е. че Всевишния Аллах е отредил съдбата на Своите създания, както е предвидил според Своите знания и Своятамъдрост.

Нива на вярата в съдбата

Вярата в съдбата има четири нива:

Първо ниво е знанието (илим)

Ние вярваме, че Всевишния Аллах знае всяко нещо. Той знае какво се случило, какво ще се случи. Неговото знание е извечно. Той не придобива ново знание защото цялото знание е Неговото, нито забравя част от знанието Си.

Второто ниво е записването (китабе)

Ние вярваме, че  Всевишният Аллах е записал това, което ще се случи до съдния ден, в книгата която се намира „Левху Махвуз“.

И кажи: “Слава на Аллах! Ще ви покаже Той Своите знамения и вие ще ги узнаете. Твоят Господ не подминава делата ви.” [27:93]

Трето ниво е волята (ираде)

Ние вярваме, че всичко на небесата и на земята става по волята на Всевишния Аллах. Нищо не се случва без Неговата воля. И  каквото Той пожелае става, а каквото не пожелае не се случва.

Четвърто ниво е сътворяването

Ние вярваме, че Всевишния Аллах е:

„Аллах е Творецът на всяко нещо и Той е Разпоредителят за всяко нещо. * Негови са ключовете на небесата и на земята. А които отричат знаменията на Аллах, те са губещите.” [39:62-63]

Тези четири нива  влючват онова, което прави Самият Аллах (дж. дж.) и каквото правят Неговите създания. И така всичко, което сторят рабите – думи, дела или постъпки е известно на Аллах е записано при Него и Аллах го е пожелали и сътворил:

О, хора, обещанието на Аллах е истинно. Никога да не ви подмамва земният живот и никога най-измамният да не ви подмами за Аллах! [35:5]

„И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси сатаната в тяхното желание, когато възжелаеха. Но Аллах премахва намесата на сатаната. После Аллах утвърждава Своите знамения ­ Аллах е всезнаещ, премъдър, * за да превърне Той намесата на сатаната в изпитание за онези, в чиито сърца има болест и за онези, чиито сърца са корави ­ угнетителите са в дълбок раздор” ­ [22:52-53]

Всеевишния повелява:

И ще премахнем от сърцата им всяка омраза. Ще текат сред тях реките. И ще казват: “Слава на Аллах, който ни напъти за това! Нямаше да сме на правия път, ако Аллах не бе ни напътил. Пратениците на нашия Господ дойдоха с истината.” И ще бъдат призовани: “Ето го Рая, оставен ви в наследство заради онова, което сте вършили.” [7:43]

Ние вярваме в съдния (ахирета), този ден е деня на Второто пришествие (къямет) и след него няма друя ден. В този ден хората ще бъдат съживени и този живот ще бъде вечен, тези, които заслужават наказание ще получат ада.

Ние вярваме, във възкресението, когато Всесилния Аллах, ще върне към живот всички мъртъвци, след като меляикето Исрафил оповести със „Сур“ за втори път (знаем че при първото оповестовяане със „Сур“ настъпва края на света):

„И щом се протръби с Рога, всички на небесата и на земята ще паднат безжизнени, освен за когото Аллах не е пожелал. После още веднъж ще се протръби и ето ги ­ станали ­ чакат!” [39:68]

Тогава хората ще се изправят от гробовете си пред Създателя на световете боси и голи. В Свещения Коран Всевишния Аллах повелява следното:

„Денят, в който ще навием небето като свитък за писане. Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го повторим ­ обещание от Нас. Ние непременно ще го направим.” [21:104]

Ние вярваме в равносметката и везните. Вярваме в книгата за деянията където са записани всички деяния на хората. Те ще бъдат раздадени от дясната им страна или от лявата. В Свещения Коран се заповядва:

А от онзи, чиято книга [за делата] му се даде в десницата, * ще се потърси лека сметка * и ще се завърне при своите хора [в Рая] щастлив. * А онзи, чиято книга му се даде откъм гърба, * той ще зове за [своето] унищожение * и ще гори в пламъци. [84:7-12]

В друг стих на Свещения Коран е повелено:

„И привързахме делата на всеки човек към неговата шия. И в Деня на възкресението ще му извадим книга, която той ще намери разтворена: * “Чети своята книга! Достатъчен си Днес да направиш равносметка за себе си.” [17:13-14]

Ние вярваме във везните, които ще бъдат поставени в деня на къямет за да отмерват деянията на хората и никой няма да бъде ощетен с нещо:

„Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види. * И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.” [99:7-8]

„А чиито везни олекнат, тези са се погубили ­ в Ада ще пребивават вечно. * Огънят ще обгаря лицата им и в него ще се гърчат.” [23:103-104]

„Който дойде с добрина, ще има десет като нея. А който дойде със злина, ще му се въздаде само колкото нея и не ще бъдат угнетени.” [6:160]

Пратеника на Аллах Хз. Мухаммед ﷺ има право на великото застъпничество (шефаат) Хз. Мухаммед ﷺ ще се застъпва специално пред Всевишния Аллах и с Негово позволение да отсъди между Своите раби, когато ги полетят непоносими тъга и притесниния.

Те ще идат при Адем, после при Нух, после при Ибрахим и накрая при последния Пратеник на Аллах, Мухаммед ﷺ и той ще застъпва за тях при Аллах, защото единствено на него е дадено това право. Тези вярващи, които ще попаднат в огъня, за да бълат изведени от там нашият пророк и другите пророци заедно с вярващите и меляикетата ще искат застъпничеството „шефаат“. Освен това Аллаху Теаля без да търси застъпничество ще извади от огъня на ада тези, които принадлежат на мюслюманското общество.

Ние вярваме в басейна наречен „Кевсер“, водата в която е по-бяла от мляко, по-сладка от мед и по-благоухайна от мискус.

Вярващите от общността на мюслюманите се събират до басейна „Кевсер“ пият от нея до насита вода със съдове прекрасни и многобройни като звезди и щом пият от тази вода никога повече не ожадняват.

Ние вярваме, че мостта „Сърат“ е построен над ада. Хората го преминават с бързниа съответна на делата им. Първите го преминават бързо като мълния, следващите по-бавно и т. н. Пророка Мухаммед ﷺ стои над пътя „Сърят“ и казва;

Аллах мой, спаси! Спаси!

Тези, които имат злодеяния немогат да преминат през моста „Сърат“ и падат доло в ада. Ние вярваме във всичко, споменато в Свещения Коран и в Хадисите на Пророка  за неговите ужаси, Аллах (дж. дж.) да ни спаси от тях.

Ние вярваме, че Всевишния Аллах е изпратил на хората пратенци:

„пратеници-благовестители и предупредители, за да нямат хората довод пред Аллах подир пратениците. Аллах е всемогъщ, премъдър.” [4:165]

Първият и последният от пророците:

Ние вярваме, че първия създаден от Всевишния Аллах човек и в същото време и пророк е Адем.

А последния пророк и пратеник е Мухаммед:

„Ние ти дадохме откровение, както дадохме на Нух и на пророците след него, и дадохме откровение на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете, и Иса, и Айюб, и Юнус, и Харун, и Сулайман, и на Дауд дарихме Псалмите;” [4:163]

„Мухаммад не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо.” [33:40]

Ние вярваме, че най-славните от пратениците е Мухаммед ﷺ после Ибрахим, после Муса, после Иса синът на Мерйем.

Ние сме убедени, че законите на Шериата, низпослани на Мухаммед ﷺ са най-добрите от законите на всикн от славните пратеници, защото Всевишния Аллах заповядва:

„Той предписа за вас в религията онова, което завеща на Нух и онова, което разкрихме на теб [о, Мухаммад], и онова, което завещахме на Ибрахим и на Муса, и на Иса: “Привържете се към религията и не се разединявайте в нея!” За съдружаващите е тежко онова, към което ги зовеш. Аллах избира за Себе Си когото пожелае и напътва онзи, който се обръща към Него.” [42:13]

Пратениците са човешки същества:

Ние вярваме, че всички пратеници са човешки същества, които нямат никакви божествени качества. Всевишния Аллах казва за Нух, първият от тях на когото е дарен Шериат:

И не ви казвам: “При мен са съкровищниците на Аллах.”, нито: “Зная неведомото”; и не казвам: “Аз съм ангел”; и не казвам на онези, които са презрени във вашите очи, че Аллах не ще им даде благо. Аллах най-добре знае какво имат в душите си. Иначе да съм от угнетителите.” [11:31]

Всевишния Аллах е повелил на последния пратеник на човечеството Мухаммед ﷺ да каже:

Кажи: “Не ви казвам, че при мен са съкровищниците на Аллах, нито знам неведомото, и не ви казвам, че съм ангел. Следвам единствено онова, което ми се разкрива.” Кажи: “Нима са равностойни слепият и зрящият? Не ще ли размислите?” [6:50]

Кажи: “Аз нито мога да ви навредя, нито да ви бъда от полза. * Кажи: “Никой не може да ме защити от Аллах и не ще намеря убежище освен при Него. “ [72:21-22]

Ние вярваме, че пророците са раби на Аллах, Той ги е благословил с посланията и ги издигнал в най-висшата степен на служението към Него, като ги е похвалил. Всевишния Аллах казва за Нух:

о, потомство на онези, които пренесохме заедно с Нух!” Той бе признателен раб. [17:3]

За последния пророк Мухаммед ﷺ, Всемогъщия Аллах заповядва:

„Благословен е Онзи, Който низпосла на Своя раб Разграничаването, за да бъде предупредител за световете” ­[25:1]

За другите пратеници Той казва:

„И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб ­ притежатели на сила и прозорливост!” [38:45]

[О, Мухаммад] търпи онова, което изричат! И си спомни за нашия раб Дауд ­ притежателя на силата! Той винаги се обръщаше към Нас. [38:17]

„И на Дауд дарихме Сулайман. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.”[38:30]

За Иса сина на Мерйем Великия Аллах повелява:

„Той е само раб, комуто Ние дадохме благодат и го сторихме пример за синовете на Исраил.” [43:59]

Ние вярваме, че Всевишния Аллах е завършил всичките послания с посланието на Мухаммед ﷺ, Аллах да го благослови и с мир го дари, той е изпратен на цялото човечество, защото Аллах (дж. дж.) заповядва:

Кажи: “О, хора, аз съм Пратеника на Аллах при всички вас ­ на Онзи, Чието е владението на небесата и на земята. Няма друг бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява. Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник ­неграмотния Пророк, който вярва в Аллах и в Неговите Слова, и го следвайте, за да сте напътени!” [7:158]

Ислямът – универсалното последно послание

Ние приемаме, че „Шериат“ е законът, който е следвал Мухаммед ﷺ а Шериат значи Ислям. Всевишния Аллах е избрал за хората като религия Исляма и не ще приеме от никого друга религия, защото Аллаху Теаля заповядва:

Ислямът е религията при Аллах. Дарените с Писанието изпаднаха в разногласие заради злобата помежду им, едва след като знанието дойде при тях. А за невярващите в знаменията на Аллах ­ Аллах бързо прави равносметка. [3:19]

Както и казва:

А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите. [3:85]

Който отрича, че Мухаммед ﷺ е изпратен като пророк на цялото човечество, то той отрича всички пророци, дори и да твърди, че вярва и следва своя пророк всъщност и него отрича. Всевишният Аллах е счел, че те са отрекли всичките пратеници. Това се изяснява от следното:

Които не вярват в Аллах и в Неговите пратеници, и искат да отделят Аллах от Неговите пратеници, и казват: “Вярваме в едни и не вярваме в други”, и искат да поемат среден път, тези са истинските неверници. И приготвихме за неверниците унизително мъчение.  [4:150-151]

Ние вярваме, че няма друя пророк след Мухаммед ﷺ и ако някой след него твърди, че е пророк, то той както и тези, които вярват на такъв пророк са лъжци и неверници защото са отрекли думите на Аллах и Неговия пратеник. Мюслюманите са единодушни в това твърдение.

Справедливо управлявалите Халифи

Пророкът Хазрети Мухаммед ﷺ е имал в неговата общност, (наречена „Уммет“) след него справедливо управлявали със знания и умения за управление Халифи. Разпространявали Исляма и управлявали делата на Мюслюманите. Ние знаем, че най-добрият от тях и най-заслжилият да бъде след него ръководител на мюслюманите-Халиф е Ебу Бекир, след него Юмер, после Осман и Али, Аллах да е доволен от всички тях. Те бяха способни както в управлението, така и в добродетелността. Всичките те бяха най-достойните за времето си и по волята на създателя бяха удостоени с такава чест.

Ние вярваме, че по-малко предпочитаните сред тях могат да бъдат по-добродетелни от по-добрите (в една насока), но не заслужават абсюлютно превъзходство, защото елементите на това превъзходство са разнобразни и многобройни.

Ние вярваме, че мюслюманската общност е най-добрата и благословената от Всевишния Аллах, защото в Свещения Коран се повелява:

Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече. [3:110]

Асхаба (сподвижници) на пророка Мухаммед ﷺ

Ние вярваме: че най-добрите сред мюслюманската общност са сподвижниците на пратеника, после неговите последователи и сетне тези, които го следват т.н.; че от тази общност, винаги ще има група, която ще остане по пътя на истината. Не ще им навредят тези, които ще ги изоставят или им противоречат, докато в съдния ден дойде заповедта на Всемогъщия Аллах; че споровете сред сподвижниците, Аллах да е доволен от тях, са резултат на техните усилия в решаването на проблемите. Тези, които са постъпвали правилно ще бъдат двойно възнаградени, а тези които са сгрешили в търсенето на истината ще бъдат наградени, а грешката им ще бъде отстранена, защото намеренията им бяха да намерят най-вярното решение.

Ние считаме, че трабва да спрем да спорим относно тях, а да ги споменяваме само с достойната похвала която те заслужавет. Трябва да очистим сърцата си от омраза и завист, срещу които и да е от тях, защото Всемогъщия Аллах заповядва:

„А които дойдоха след тях, казват: “Господи наш, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата, и не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха! Господи наш, Ти си състрадателен, милосърден.” [59:10]

Нашата вяра е вярата в Аллах, Неговите меляикета, Неговите пратеници, Съдния ден и Съдбата с доброто и злото в нея.

Ние вярваме в господарството на Всевишния Аллах, че Той е Господарят, Създателят и Владетелят и че Той ръководи всичко.

Ние вярваме в божествеността на Аллах (дж. дж.) че няма друг създател и че всяко друго божество освен Аллах е измислено и не вярно.

Ние вярваме в неговите качества и тези качества са изразени в най-прекрасните имена „Есма-уи Хусна“. Които разказват за най-съвършените Му качества.

Ние вярваме в Неговото единство, в това, че няма съдружници нито в господството Му, нито в божествеността Му и Неговите качества. Всевишния Аллах заповядва в Свещения Коран:

„Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях. На Него служи и търпелив бъди в служенето на Него! Нима знаеш подобен Нему?” [19:65]

Ние вярваме че:

„Той е Аллах, няма друг Бог освен Него ­ Знаещия и неведомото, и явното. Той е Всемилостивия, Милосърдния. * Той е Аллах, няма друг Бог освен Него ­ Владетеля, Пресветия, Съвършения, Утвърждаващия, Наблюдаващия, Всемогъщия, Подчиняващия, Превъзходния! Пречист е Аллах от онова, с което Го съдружават! * Той е Аллах ­ Сътворителя, Изкусния, Ваятеля! Негови са Най-прекрасните имена. Прославя Го всичко на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия.” [59:22-24]

Ние вярваме, че на Него принадлежи владението на небесата и на земята:

„На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Сътворява Той каквото пожелае ­ дарява момичета на когото пожелае и дарява момчета на когото пожелае, * или дарява момчета и момичета. И сторва безплоден когото пожелае. Той е всезнаещ, всемогъщ.” [42:49-50]

Ние вярваме че:

„Твореца на небесата и на земята. Създаде Той за вас съпруги от самите вас и от добитъка ­ чифтове. Така Той ви множи. Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия. * Негови са ключовете на небесата и на земята. Той увеличава препитанието за когото пожелае и Той намалява.Той всяко нещо знае.”  [42:11-12]

„И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище. Всичко е в ясна книга.” [11:6]

Ние вярваме че:

„У Него са ключовете на неведомото. Не ги знае никой друг освен Него. Той знае какво е на сушата и в морето; не пада и лист дори, без Той да знае; и няма зрънце в тъмнините на земята, и нито мокро, нито сухо, без да е записано в ясна книга.” [6:59]

„Единствено при Аллах е знанието за Часа. Той изсипва дъжда и знае какво има в утробите. И никой не знае какво ще придобие утре, и никой не знае къде ще умре. Аллах е всезнаещ, сведущ.” [31:34]

Ние вярваме, че Аллах говори, но Неговото говорене е различно от това на създанията. Той е притежател на качеството „Келям“ (говорещ). В Коран-и Керим Всемогъщия Аллах повелява:

„пратеници, за които вече ти разказахме преди, и пратеници, за които не сме ти разказали, ­ и Аллах говори пряко на Муса” ­ [4:164]

И когато Муса дойде за определеното от Нас време, и неговият Господ разговаря с него, рече: “Господи, покажи ми се, да Те погледна!” Рече: “Не ще Ме видиш, ала погледни към Планината! И ако се задържи на мястото си, ще Ме видиш.” А когато неговият Господ се прояви на Планината, Той я срина на прах. И припадна Муса поразен. А когато се опомни, рече: “Пречист си Ти! Разкайвам се пред Теб. Аз съм първият вярващ.” [7:143]

„И призовахме го Ние от дясната страна на Планината, и го приближихме за тайна беседа.” [19:52]

Ние вярваме че:

Кажи [о, Мухаммад]: “Дори морето да е от мастило за [да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.” [18:109]

И ако всички дървета на земята станат калеми, и в морето придойдат още седем морета [мастило], няма да се изчерпят Словата на Аллах. Аллах е всемогъщ, премъдър. [31:27]

Ние вярваме, че думите на Аллах (дж. дж.) са най-верни, най-справедливи в отсъждането и най-прекрасни в изказа. Всевишния Аллах повелява:

„Словото на твоя Господ бе завършено с истина и справедливост. Никой не ще подмени Неговите Слова. Той е Всечуващия, Всезнаещия.” [6:115]

„Аллах ­ няма друг бог освен Него! Ще ви събере Той в Деня на възкресението, няма съмнение в това. А кой е по-правдив в словото си от Аллах?” [4:87]

Ние вярваме, че Свещения Коран е словото на Всемогъщия Аллах. Той чрез ангела Джебраил го низпосла на пророка Мухаммед ﷺ:

Кажи [о, Мухаммад]: “Светият Дух [Джибрил] го низпослава от твоя Господ с истината, за да укрепи вярващите, и за напътствие, и радостна вест за мюсюлманите.” [16:102]

Този [Коран] е низпослан от Господа на световете. * Спусна го довереният Дух [Джибрил] * в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите * на ясен арабски език. [26:192-195]

Ние вярваме, че Аллах наистина е Всевелик, Всемогъщ над своите създания със Своята същност и качества. Той повелява:

„Той е Всевластващия над Своите раби, Той е Премъдрия, Сведущия.” [6:18]

Ние вярваме, че Той:

„Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена. После се въздигна [безподобен] Той на Трона, управлявайки делата. Никой не се застъпва без Неговото позволение. Това е Аллах, вашият Господ! На Него служете! Не ще ли се поучите?” [10:3]

Това означава, че Той се възправи на Трона със същността Си както подобава на величието и великолепието Му и никой друг освен Него не знае как точно Той се възправил. Ние вярваме, че Той, Всевишния, със Своито творения както е на Трона Си. Той познава състоянията им, чува думите им, вижда делата им и ги управлява. Той дава препитания на бедните и помага на нуждаещите се. Той дава владението, на когото пожелае и го отнема, от когото пожелае. Доброто е подчинено на Него. Той над всяко нещо има сила.

„Твореца на небесата и на земята. Създаде Той за вас съпруги от самите вас и от добитъка ­ чифтове. Така Той ви множи. Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.” [42:11]

Ние вярваме в това, което е съобщил за Него Неговият пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) че Той слиза на близките небеса през последната третина на всяка нощ и повелява: Има ли някой да ме моли, за да отговоря на молението му, има ли някой да иска от Мен, за да му дам, има ли някой да иска прошка за да му простя“ [Бухари и Мюслим]. Ние вярваме, че Той Пречистият и Всевишният, идва в Съдния ден и съди хората, защото повелява:

Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани. [21:23]

Ние вярваме, че Той, Всевишния прави онова, което пожелае.