***
Ние вярваме, че Всевишния Аллах е изпратил на хората пратенци:
„пратеници-благовестители и предупредители, за да нямат хората довод пред Аллах подир пратениците. Аллах е всемогъщ, премъдър.” [4:165]
- Първият и последният от пророците:
Ние вярваме, че първия създаден от Всевишния Аллах човек и в същото време и пророк е Адем (а.с.). А последния пророк и пратеник е Мухаммед 
:
„Ние ти дадохме откровение, както дадохме на Нух и на пророците след него, и дадохме откровение на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете, и Иса, и Айюб, и Юнус, и Харун, и Сулайман, и на Дауд дарихме Псалмите;” [4:163]
„Мухаммад не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо.” [33:40]
Ние вярваме, че най-славните от пратениците е Мухаммед после Ибрахим, после Муса, после Иса (а.с.) синът на Мерйем.
Ние сме убедени, че законите на Шериата, низпослани на Мухаммед са най-добрите от законите на всикн от славните пратеници, защото Всевишния Аллах заповядва:
„Той предписа за вас в религията онова, което завеща на Нух и онова, което разкрихме на теб [о, Мухаммад], и онова, което завещахме на Ибрахим и на Муса, и на Иса: “Привържете се към религията и не се разединявайте в нея!” За съдружаващите е тежко онова, към което ги зовеш. Аллах избира за Себе Си когото пожелае и напътва онзи, който се обръща към Него.” [42:13]
- Пратениците са човешки същества:
Ние вярваме, че всички пратеници са човешки същества, които нямат никакви божествени качества. Всевишния Аллах казва за Нух, първият от тях на когото е дарен Шериат:
И не ви казвам: “При мен са съкровищниците на Аллах.”, нито: “Зная неведомото”; и не казвам: “Аз съм ангел”; и не казвам на онези, които са презрени във вашите очи, че Аллах не ще им даде благо. Аллах най-добре знае какво имат в душите си. Иначе да съм от угнетителите.” [11:31]
Всевишния Аллах е повелил на последния пратеник на човечеството Мухаммед да каже:
Кажи: “Не ви казвам, че при мен са съкровищниците на Аллах, нито знам неведомото, и не ви казвам, че съм ангел. Следвам единствено онова, което ми се разкрива.” Кажи: “Нима са равностойни слепият и зрящият? Не ще ли размислите?” [6:50]
Кажи: “Аз нито мога да ви навредя, нито да ви бъда от полза. * Кажи: “Никой не може да ме защити от Аллах и не ще намеря убежище освен при Него. “ [72:21-22]
Ние вярваме, че пророците са раби на Аллах, Той ги е благословил с посланията и ги издигнал в най-висшата степен на служението към Него, като ги е похвалил. Всевишния Аллах казва за Нух:
о, потомство на онези, които пренесохме заедно с Нух!” Той бе признателен раб. [17:3]
За последния пророк Мухаммед Всемогъщия Аллах заповядва:
„Благословен е Онзи, Който низпосла на Своя раб Разграничаването, за да бъде предупредител за световете” [25:1]
За другите пратеници Той казва:
„И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб притежатели на сила и прозорливост!” [38:45]
[О, Мухаммад] търпи онова, което изричат! И си спомни за нашия раб Дауд притежателя на силата! Той винаги се обръщаше към Нас. [38:17]
„И на Дауд дарихме Сулайман. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас. „[38:30]
За Иса (а.с.) сина на Мерйем Великия Аллах повелява:
„Той е само раб, комуто Ние дадохме благодат и го сторихме пример за синовете на Исраил.” [43:59]
Ние вярваме, че Всевишния Аллах е завършил всичките послания с посланието на Мухаммед , Аллах да го благослови и с мир го дари, той е изпратен на цялото човечество, защото Аллах (дж. дж.) заповядва:
Кажи: “О, хора, аз съм Пратеника на Аллах при всички вас на Онзи, Чието е владението на небесата и на земята. Няма друг бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява. Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник неграмотния Пророк, който вярва в Аллах и в Неговите Слова, и го следвайте, за да сте напътени!” [7:158]
- Ислямът – универсалното последно послание
Ние приемаме, че „Шериат“ е законът, който е следвал Мухаммед а Шериат значи Ислям. Всевишния Аллах е избрал за хората като религия Исляма и не ще приеме от никого друга религия, защото Аллаху Теаля заповядва:
Ислямът е религията при Аллах. Дарените с Писанието изпаднаха в разногласие заради злобата помежду им, едва след като знанието дойде при тях. А за невярващите в знаменията на Аллах Аллах бързо прави равносметка. [3:19]
Както и казва:
А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите. [3:85]
Който отрича, че Мухаммед е изпратен като пророк на цялото човечество, то той отрича всички пророци, дори и да твърди, че вярва и следва своя пророк всъщност и него отрича. Всевишният Аллах е счел, че те са отрекли всичките пратеници. Това се изяснява от следното:
Които не вярват в Аллах и в Неговите пратеници, и искат да отделят Аллах от Неговите пратеници, и казват: “Вярваме в едни и не вярваме в други”, и искат да поемат среден път, тези са истинските неверници. И приготвихме за неверниците унизително мъчение. [4:150-151]
Ние вярваме, че няма друя пророк след Мухаммед и ако някой след него твърди, че е пророк, то той както и тези, които вярват на такъв пророк са лъжци и неверници защото са отрекли думите на Аллах и Неговия пратеник. Мюслюманите са единодушни в това твърдение.
- Справедливо управлявалите Халифи
Пророкът Хазрети Мухаммед е имал в неговата общност, (наречена „Уммет“) след него справедливо управлявали със знания и умения за управление Халифи. Разпространявали Исляма и управлявали делата на Мюслюманите. Ние знаем, че най-добрият от тях и най-заслжилият да бъде след него ръководител на мюслюманите-Халиф е Ебу Бекир (р.а.), след него Юмер, после Осман и Али (р.а.), Аллах да е доволен от всички тях. Те бяха способни както в управлението, така и в добродетелността. Всичките те бяха най-достойните за времето си и по волята на създателя бяха удостоени с такава чест.
Ние вярваме, че по-малко предпочитаните сред тях могат да бъдат по-добродетелни от по-добрите (в една насока), но не заслужават абсюлютно превъзходство, защото елементите на това превъзходство са разнобразни и многобройни.
Ние вярваме, че мюслюманската общност е най-добрата и благословената от Всевишния Аллах, защото в Свещения Коран се повелява:
Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече. [3:110]
- Асхаба (сподвижници) на пророка Мухаммед
Ние вярваме: че най-добрите сред мюслюманската общност са сподвижниците на пратеника , после неговите последователи и сетне тези, които го следват т.н.; че от тази общност, винаги ще има група, която ще остане по пътя на истината. Не ще им навредят тези, които ще ги изоставят или им противоречат, докато в съдния ден дойде заповедта на Всемогъщия Аллах; че споровете сред сподвижниците, Аллах да е доволен от тях, са резултат на техните усилия в решаването на проблемите. Тези, които са постъпвали правилно ще бъдат двойно възнаградени, а тези които са сгрешили в търсенето на истината ще бъдат наградени, а грешката им ще бъде отстранена, защото намеренията им бяха да намерят най-вярното решение.
Ние считаме, че трабва да спрем да спорим относно тях, а да ги споменяваме само с достойната похвала която те заслужавет. Трябва да очистим сърцата си от омраза и завист, срещу които и да е от тях, защото Всемогъщия Аллах заповядва:
„А които дойдоха след тях, казват: “Господи наш, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата, и не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха! Господи наш, Ти си състрадателен, милосърден.” [59:10]
Islamica Republică 